Гризането на нокти (онихофагия) в детска възраст е сериозно явление, на което повечето родители не обръщат нужното внимание. Успокоението, че „това ще отшуми с времето“, не е оправдано, имайки предвид, че подобен навик е израз на специфични емоционално-психически преживявания у децата и носи риск за здравето им. Нещо повече, това може да е сигнал за настъпващо невротично състояние (невроза) или преживяно травматично събитие.
За същинско гризане на нокти можем да говорим едва тогава, когато е налице постоянен стремеж у детето да извършва това действие ВЪПРЕКИ осъзнаването му за вреда, родителското порицание или поощрение да го преустанови.
Различни проучвания сочат, че възникването на подобен навик е тясно свързано с конкретна възраст и кризисен период в развитието на детето. Рискова група са децата между 6 и 8 години, както и тийнейджърите. Грозната привичка може да продължи до зряла възраст и освен зле изглеждащите нокти има вероятност да допринесе за развитието на сериозна социална дезадаптация. Наблюдава се сред 30-40% от населението на земята и се лекува трудно и продължително.
Видимите последствия:
- ноктите на детето ви са къси, нокътната плочка е наранена и безформена;
- кожата около ноктите е изгризана, има малки ранички и се лющи;
- ноктите и кожата често се поглъщат, което може да доведе до стомашни неразположения;
- венците са възпалени и кървят;
- гризането на нокти често съпровожда други дейности, в които детето е увлечено – гледане на филм, четене на книга, игра на компютъра, решаване на задача и пр.;
- този навик нерядко се прехвърля и върху ноктите на краката;
- детето съзнателно крие ръцете си и отрича гризането.
Причините
Периодът, в който се появява този навик, е свързан със съзряването на детето или по-точно с преминаването му през криза в развитието. Възрастта, в която детето тръгва на училище, е наситена с много промени. Нови правила, строги изисквания, значими авторитети и непознати деца. Всичко това носи тревожни преживявания и страх. Един от „безобидните“ начини детето да вентилира тези емоции е именно гризането на нокти. В началото много родители дори не забелязват скрития сигнал, който малчуганите изпращат към тях. Следете за появата на този навик, за да успеете да го овладеете навреме.
Друга съществена причина е значимо събитие с травматичен ефект върху психиката на детето. Това може да бъде развод на родителите или загуба на близък, несбъднати очаквания, трудна адаптация в училище или детската градина, конфликт с връстници и др. Когато детето е все още малко, то трудно успява да дефинира и аргументира притесненията си. Не очаквайте да потърси помощ с конкретни въпроси. Именно появата на този дразнещ навик за вас може да е сигналната лампа с надпис „Проблем-Внимание!“
И не на последно място… Някои деца реагират с гризане на нокти само на определени ситуации. Това може да бъде момент на разговор върху неприятна за детето тема или попадане на място, където то усеща враждебност, безсилие, страх от провал или наказание. Наблюдавайте стриктно малчуганите и потърсете наличието на подобна закономерност.
Как да помогнете
Запазете спокойствие. Лошите навици по принцип са присъщи за всеки един от нас – не се отнасяйте с детето така, сякаш гризането на нокти е престъпление. Не се фокусирайте върху забраната на този навик, а винаги когато видите малчугана с ръце в устата, се постарайте да му предложите някаква игра или друг вид дейност, отклонявайки вниманието и ангажирайки ръцете му. Предложете му да ви нарисува нещо, да си направите апликация или да ви помогне в домакинската дейност. Момиченцата можете да наградите с детски маникюр с уговорката да бъде пазен, защото така изглеждат истинските принцеси. Ако въпреки усилията ви навикът се задълбочава или продължава, би било редно да поговорите с детето и да се опитате да му разясните риска, който гризането на нокти носи за здравето му. Тактично го подпитайте дали не се притеснява или страхува от нещо. Помогнете му да говори за тревогите и емоциите си. Вие от своя страна също бъдете открити и споделете какво мислите. Обяснете, че сте наясно с трудността в отказването от тази вредна привичка и бъдете толерантни. Нека детето се почувства разбрано и прието. Договорете се за начина, по който дискретно да му припомняте да извади пръстите от устата си, когато сте в компания на други хора – измислете си скришен знак или свирукане, нещо, което ще си знаете само вие. Обяснете му колко грозен е този навик в очите на околните, колко зле ще изглеждат ръцете му, ако продължава с гризането, и как остро могат да реагират приятелчетата и учителите в училище.
Заплахите, виковете, наказанията и дори лакирането с горчив лак могат да повишат стреса и допълнително да усложнят ситуацията.
Много родители купуват награда, ако детето се въздържи от гризане за определен период от време. Този метод има частична успеваемост и в зависимост от силата на стимула (подаръка) понякога се постигат доста добри резултати.
Нека отказването да стане на малки етапи, считани за големи постижения. Поставете ясни правила и бъдете конкретни в очакванията си. Ако все пак претърпите неуспех и лошият навик не е загърбен, дайте на детето още време. При положение че като цяло то е спокойно, щастливо и не е нарушило обичайните си дейности и контакти, няма място за паника. Наблюдавайте и порицавайте гризането на нокти, без да изпадате в крайни изказвания и силни емоции. Понякога подобни дейности отпадат от само себе си.
Американският психотерапевт Милтън Ериксон препоръчва като ефикасен метод за отучване на детето от навика въвеждането в дневния му график на специално време за… гризане на нокти! Родителите трябва да определят удачната според тях продължителност на тези занимания и да ги засичат по часовник. Методът носи успех поради подсъзнателния стремеж на детето да се противопоставя на задълженията.
Автор: Нина Василева, психолог
Източник: сп. Кенгуру