7 начина да накараме детето да разказва за своя ден
Ако сте родител на малка госпожица или господин на възраст от 3 до 8 години, вероятно сте наясно каква мъка е да накараш хлапето си да ти разкаже как е преминал денят му в детската градина или училище. В най-добрия случай получавате някакво едва доловимо измънкване: „Да“, „Не“, „Добре“, „Идеално“ или „Нищо“, като не е рядкост и да ви подминат все едно не сте казали или питали нищо. За да не се чувствате като представител на испанската инквизиция и в същото време да разберете какво се случва с детето през онези дълги часове, когато не сте до него, ще ви помогнем с няколко изпитани родителски стратегии. Открийте кои от тях са най-резултатни във вашия случай и поне докато действат, ги прилагайте смело и без угризения. След време така или иначе, за да изтръгнете нещо от устата на инатия тийнейджър, ще ви трябват съвсем нови и много по-изкусни тактики. Успех!
- „Три неща“ – играта е подходяща за най-малките и позволява по забавен начин да открехнете прозореца към детския свят. В някой спокоен час, когато не сте ангажирани с нещо друго (обикновено по време на вечеря), помолете детето да ви каже три неща, които са се случили днес, но само две от тях да са истина, а третото да е измислица. Вашата задача ще е да разберете коя е „фалшивата“ информация. Подгответе се за солидна доза хихикане и фантасмагории, но покрай тях ще научите това-онова и за изминалия ден.
- „Най-доброто, най-лошото“ – с тази игра също се постига частичен резултат, но пък ви позволява да обхванете различни аспекти от детския живот, както и да получите представа кое кара малчугана ви да се чувства щастлив и кое го притеснява или натъжава. Накарайте го да ви сподели кое е най-доброто, което се е случило в училище/градината през този ден, както и кое е най-лошото. Ако малчуганът ви отговаря с готовност, атакувайте внимателно с допълнителни въпроси, за да разберете повече.
- „Обаждане на приятел“ – тази тактика няма да ви накара да се чувствате добре като родител, но пък гарантирано ще узнаете доста. Децата в тази възраст обичат да говорят по телефона и се чувстват по-комфортно да разказват на някой възрастен, когото харесват и считат за близък, отколкото да говорят очи в очи с вас. Накарайте бабата, дядото или ваш приятел, който е авторитет за детето, да му се обади по телефона и да поговори с него. От вас се иска само да стоите отстрани (или в другата стая, ако хлапето е по-подозрително) и да слушате. Да, малко е натъжаващо, че не споделя с вас, а с някой друг, но го приемете философски. В края на краищата целта ви е да се доберете до информация.
- Задавайте въпроси, които изискват по-дълги отговори от „да“, „не“ и „добре“. Не питайте например: „Поигра ли си хубаво днес?“, а: „С кое детенце си игра най-много, на какво си играхте?“. Не използвайте всеки ден едни и същи думи, бъдете креативни и изненадайте „противника“ с неочаквани теми и въпроси.
- Използвайте „подканящи“ фрази и възклицания, от рода на: „Така ли?“, „Ухаа!“, „Я, колко интересно!“, „И какво стана после?“, „Не вярвам…“, „О, това е страхотно!“, „Ама че работа!“ и т. н.
- Повтаряйте част от фразата на детето с въпросителна интонация. Това го предизвиква да сподели още подробности. Например, то ви казва: „Днес Яна падна от катерушката.“. Вие: „Яна падна от катерушката?“.
- При момчетата и по-чувствителните деца работи следната тактика: използвайте да ги разпитвате как е минал денят им, когато са ангажирани с нещо друго – подреждат лего, рисуват или ядат сладолед. Седнете ДО хлапето, а не СРЕЩУ него, защото в противен случай то се чувства заплашено и е много по-малко склонно да говори.
Още полезни съвети, които ще ви помогнат да „изкопчите“ информация:
Не настоявайте и не повтаряйте по няколко пъти въпроса си, когато не получавате отговор. Опитайте малко по-късно.
Не си придавайте вид на обидени и изглеждайте винаги заинтересовани, когато детето се „смили“ над вас и ви сподели случки от своя ден. По този начин то се чувства поласкано от вашия интерес и е склонно да споделя. Когато чувства, че го питате рутинно и без наистина да ви е любопитно, то се затваря още повече.
Свикнете да разказвате сами за своя ден в присъствието на децата си, наблягайки особено на случките, които биха били интересни или забавни за тях. Например: „Днес в работата спря за малко токът и трима души останаха в асансьора…“. Това събужда любопитството на детето и го стимулира също да ви отвърне с нещо интересно от своя ден.
Автор: Весела Захариева
Източник: сп. Кенгуру