Всяка година в края на лятото и началото на есента започвам да усещам как напрежението и тревогата сред родителите нарастват с шеметни темпове. На някои им предстои детето им да тръгне на ясла. Други успешно са заобиколили този период и се настройват за полу- или целодневно посещение в детска градина.
Независимо от възрастта на детето, всяка раздяла е трудна и мъчителна. Можем ли да направим така, че периодът на адаптация да премине лесно и без особени психични травми и за двете страни? Не знам отговора на този въпрос, но със сигурност има техники и модели на поведение, които могат да са ни от полза.
Няма две еднакви деца, нито пък две еднакви семейства. Виждала съм майки, така привързани към децата си, че не могат изобщо да приемат идеята за раздяла с тях. Виждала съм и такива, които приемат идеята, че детето им е готово за целодневен престой в детската градина с лекота, която отстрани изглежда като непостижима химера или дори отчуждение.
Децата имат нужда да общуват с връстниците си, да усвояват нови емоционални и социални умения, да се научат да се адаптират към условията и да намират самостоятелно решенията за проблемите си. Това е същността на израстването, нали?
И така, решението е взето.
Детето тръгва на ясла или на детска градина.
Какво можем да направим, за да бъде по-лесно и безболезнено за всички нас?
- Не лъжете
Много родители използват лъжата, за да омекотят различни ситуации особено ако очакват, че детето ще се разстрои от случващото се.
Ако винаги казвате истината, детето ви ще развие неразрушима вяра във вашите думи.
Независимо от това дали смятате, че детето е малко и не ви разбира, имайте предвид, че децата имат много силно развити умения да различават човешките емоции. Ако лъжете, те ще разберат. Затова не им казвайте, че ще бъдете там, когато се събудят, ако нямате намерение наистина да го направите.
- Започнете с отделянето на детето навреме
„Навреме“ или „когато детето е готово“ са две фрази, които са толкова широки, че започват да губят своя смисъл. Аз се върнах в кабинета си, когато детето ми беше на два месеца. Може и да звучи много жестоко, но имаше и много позитивни страни. Първо, от бебе знае, че майка излиза и се връща. Второ, нямаше проблем да бъде с баща си, баба или друг близък на семейството. Трето, и сега знае, че излизам за работа, независимо от нейното настроение, а също и че се връщам винаги при нея.
Ранното разбиране за изчезващия възрастен можете да направите и като използвате игри от рода на криеница. При бебетата започва със скриване на лицето, а постепенно и със скриване изцяло. Изчезването и връщането на възрастния дори на игра може да бъде стресово за едно дете, но е добра подготовка.
- Направете детето си независимо
Един от начините да намалите нуждата на детето от вашето присъствие е да го насърчавате да бъде независимо. Това включва уменията за самообслужване като обличане, събличане, хранене и хигиена.
- Развийте уменията му да изразява своите чувства с думи
Зад всеки рев, тръшкане, викане или удряне стои емоция, която детето ви не може да изрази с думи. От много ранна възраст започнете да назовавате емоциите, които виждате, че заливат детето ви.
Виждам, че си тъжен, защото….
Разбирам, че си гневен, защото….
Имаш право да си ядосан, защото….
Тук идва един момент, в които повечето родители се провалят.
Запомнете, че детето ви има право да изпитва всякаква емоция, но няма право на всякакво поведение. Вие също.
Ако детето ви се тръшне на пода с бурен рев и писъци, а вие се почувствате засрамени от неговото поведение и го ударите или заплашите, то вие не се справяте с емоционалната буря, която ви е застигнала.
Искам да си представите люлка. Съвсем проста люлка от една греда, на която в двата края може да седне по един човек. Когато единият е горе, другият е долу и обратното. Така, когато детето ви е избухнало и силно изразява своите емоции, то е „горе“, за да уравновесите люлката, вие трябва да слезете „долу“. Това означава да не приемате поведението му като лично насочено към вас. Застанете до детето, прегърнете го и тихо му говорете. Кажете му какво се случва според вас, като назовавате емоциите и обяснявате ситуацията. Предложете решение.
- Избягвайте дългите раздели на входа
Винаги има какво още да кажете, за да успокоите детето на входа. Но то вече усеща, че му предстои нещо важно. Не подценявайте връзката си с детето. Ако вие сте разстроени и те се чувстват по същия начин. Ако мислите, че няма да можете да се въздържите и ще се разплачете, изпратете таткото.
- Когато е възможно, избирайте детски заведения, в които е възможно да останете и да присъствате в стаята поне няколко дни.
7. Намерете си занимание
Намерете си занимание, което да изисква сериозна мисловна дейност, така че да не ви остане време и място да мислите за това дали и как страда детето ви. Ако вие не мислите за това, детето ви ще знае, че сте спокойни и ще му бъде много по-лесно да се справи с адаптацията си в групата. Това включва и размисли, свързани с незабавното му разболяване, счупване на всички крайници и задавяне с вода (в кръга на шегата, разбира се).
- Дайте им време
Адаптирането на детето към група деца на неговата възраст може да отнеме време. Това означава, че детето ви има нужда да посещава редовно групата, за да свикне. Ако го водите един ден, после отсъства три и т.н., адаптацията няма да ви се случи.
- Запознайте се с учителите, медицинската сестра и помощния персонал
За децата е много по-важно да познават възрастните, при които остават, отколкото децата. Не забравяйте да ги запознаете с особеностите на детето си . Например: „ако му повишите тон, започва да удря…“.
- Измислете си ритуал
Ритуалите, като повтарящи се действия носят спокойствие не само на децата, но и на вас. Така, както вие извършвате сутрешните си ритуали, без да се замисляте, така и детето ви ще свикне с поредността и ще я очаква. Например: ставам, измивам се, обличам се, давам целувка и прегръдка, пожелавам ти прекрасен ден, отивам в детската градина. Можете да си измислите песничка или да си разказвате приказка.
Автор: Ива Александрова, логопед и специалист по ранно детско развитие (от 0 до 3 г.)
Източник: тук