Гневът при малките деца
Както е и при възрастните, децата също се ядосват и разочароват. Все пак има толкова много неща, които едно дете не може да разбере или да направи. За съжаление децата все още нямат нужните умения или зрялост да изразяват гнева и раздразнението си по начини, приемливи за възрастните — ето защо ядосаните деца обикновено се смятат за непослушни. И възрастни, и деца трябва да намерят приемливи, положителни начини да се справят с чувствата, даже и с трудните.
Ето няколко начина, по които можете да помогнете на едно дете да изследва и да изразява силни емоции.
- Предложете на детето да опише емоцията. Има ли тя цвят? Звук?
Помолете детето да използва думи, а не действия, за да изрази какво чувства. Тъй като повечето деца не съзнават чувствата си и може да им липсват думи да ги опишат точно, пробвайте да им задавате прости въпроси, които изискват отговор с ДА или НЕ:
„Изглежда си ядосан и искаш да си отмъстиш?“.
„Трудно ли ти е да сдържаш гнева си?“
„Когато не получаваш това, което искаш, се ядосваш толкова много, че чак е непоносимо, така ли?“
Когато отгатнете чувствата на детето си, то ще изпита облекчение, че е разбрано. Попитайте детето какво се случва в тялото му, когато наистина се ядоса. Тъй като гневът отключва физически реакции (освобождава се адреналин, ускорява се сърдечният ритъм, дишането се учестява, кръвоносните съдове се разширяват и т.н.), повечето деца усещат гнева физически.
Ако детето ви каже, че стиска юмруци, че стомахът му се свива или че лицето му пламти(често срещани реакции), можете да поработите заедно, за да му помогнете да разпознае кога наистина се ядосва и да предложите начини да се успокои, преди гневът да излезе от контрол. (За възрастните също може да е полезно, ако обръщат внимание на сигналите, които телата им изпращат.)
- Предложете приемлив начин за справяне с гнева
Може да помогнете на детето си да изрази чувствата си физически, като тича из двора, удря надуваема играчка или даже се преструва на свиреп динозавър. (Бъдете до него, за да обсъждате тези силни чувства, докато то ги изразява.) В някои детски градини в Швейцария например имат „кутия на гнева“ – кашон, където ядосаното дете може да отиде, да скача или да вика, когато му се наложи. Понякога учителите също я използват! Крещенето във възглавница или играта с пластилин също помага за освобождаване на емоциите и възстановяване на спокойствието.
- Научете детето на техника за дишане, които успокояват гнева
Едно от най-полезните средства е бавното, концентрирано дишане – нещо, което едно дете (или възрастен) може да прави по всяко време и навсякъде. Упражнявайте вдишване и издишване, като броите бавно до четири всеки път когато поемате и изпускате въздух. Направете го няколко пъти. По-голямото дете може да се научи да измерва пулса си и да открие как бавното дишане всъщност успокоява и сърцебиенето.
Предложете на детето да отиде в стаята си, където да се успокои, преди да излее яда си. Можете да правите компания на детето или и вие да отидете да се успокоите, защото също имате нужда да го направите.
- Помогнете на детето да разбира емоциите при другите хора
За да може едно дете да разбира собствените си емоции, то трябва да умее да разпознава и осмисля и тези на околните. Ако например срещнете плачещо дете в парка, попитайте детето си какво според него е провокирало гнева му. Когато хлапетата виждат реакциите на други деца в ситуации, в които самите те изпадат често, е по-лесно да осъзнаят, че трябва да се научат да контролират подобни изблици. Картини, които показват как се чувстват други хора, също са полезни, тъй като децата се учат да разпознават знаците на езика на тялото и лицето (това помага за развитието на емпатията) и да назовават чувствата, които изпитват. Така за децата е полезно да определят собствените си емоции и придружаващите ги сигнали на тялото.
Имайте предвид, че тази техника работи най-добре, когато вие и детето ви сте спокойни и можете заедно да говорите за това, което сте видели у другите.)
- Наказанията, осъдителното отношение и гневът от ваша страна няма да помогнат
Когато детето ви е ядосано, няма да има никаква полза и вие да му крещите и да го наказвате. То няма да се научи да се справя с тези емоции, напротив – те ще останат като част от поведението му и като възрастен. Не се опитвайте да го убеждавате да не изпитва определени чувства или да поправите нещата вместо него. Вярвайте в детето си; оставете чувствата да се излеят и когато детето се успокои, научете го как да се справя с тях.
И не забравяйте:
Гневът не е единствената проблемна емоция, с която децата трябва да се научат да се справят. Когато слушат активно, когато отделят време да разбират и прилагат някои от горните идеи, възрастните могат да помогнат на децата да се справят и с други неприемливи чувства като завистта, страха, тъгата и всички останали емоции, които са част от човешкото съществуване.
Автор: Ася Георгиева
Източник: Roditel.bg