В началото всичко изглежда простичко и невинно! „Какво пък, детето е толкова умно! То разбира повече от мен, взима телефона и без проблем влиза където си поиска, отваря си клипчета без никой да му помага, а е само на 3…“. Толкова често чуваме тези думи. Днешното забързано ежедневие при 10-часов, а понякога и по-дълъг работен ден и след това всичко, което ни чака у дома… Така забързани в този водовъртеж сме склонни да оставим детето да стои пред таблета или с телефон в ръцете, за да успеем да свършим всичко или да си откраднем мъничко време за себе си.
Когато детето седи пред екрана или в мрежата, то се чувства свободно, силно, недосегаемо, може да се превъплъти в любим герой, дори да придобие усещането за безсмъртност. В началото това може да ви изглежда безобидно, дори забавно, но постепенно, откривайки необятните възможности на виртуалния свят, хлапетата започват да прекарват все повече време там и постепенно все повече се откъсват от околния. Мислим си, че може би така е по-добре: „Нали това е бъдещето, а и така си е у дома, пред очите ми“. Нещата обаче съвсем не са безобидни. Първо се появява желанието на детето да стои пред компютъра с часове наред, вместо да излезе да играе със своите връстници, а постепенно може да се стигне и до пълна изолация от околния свят.
Подобно на всички зависимости и компютърната се появява постепенно и неусетно. В основата на това стои невротрансмитерът допамин, който е отговорен за емоционалните ни реакции и влияе директно върху центровете на удоволствието. От друга страна, участва в системата на възнагражденията, което води до активното действие на човека да извършва и постига онова, което му доставя удоволствие (да постигне нов рекорд, да мине следващо ниво, да спечели победа и пр.). Желанието това удоволствие да се преживява и повтаря отново, подтиква детето да стои пред любимото устройство и да изпълнява любимото си действие. Това също е заслуга на допамина, който се явява хормон, стимулиращ привикването и пристрастяването.
Често забързани и затрупани с ежедневни задачи не забелязваме промяната у нашите деца. Ако вашият малчуган се заседява ежедневно часове наред пред компютъра или игровата конзола и забележите някои физически или поведенчески промени, е добре да обърнете внимание на това и да се консултирате със специалист.
Характерни поведенчески и телесни симптоми при компютърна зависимост:
- детето често е изнервено или потиснато, ако не е пред компютъра;
- избягва играта с приятели и навън, за да играе у дома пред екрана;
- все по-често и за по-дълго отлага ежедневните си задължения, за да прекарва по-дълго пред компютъра;
- успехът в училище се влошава;
- търси всякаква възможност да бъде пред екрана;
- прави го винаги когато знае, че не го наблюдават;
- разговорите с връстниците обикновено се въртят около темата за някоя интернет игра или нещо подобно;
- на физическо ниво се наблюдава загуба на апетит и тегло;
- бледа кожа;
- зачервени очи;
- безсъние и др.
Разбира се това не означава, че трябва да изключим всички електронни устройства от живота на децата напълно. В съвременното общество и днешния начин на живот компютрите, телефоните и електронните игри са част от ежедневието и присъстват във всеки дом. Това прави изключването им или отклоняването на интереса към тях почти невъзможно. Родителската толерантност към игрите и заниманията с електронни устройства, както и липсата на контрол върху времето, прекарано пред тях, са сериозни фактори, водещи до компютърно пристрастяване. Важно е да има баланс между стоенето пред монитора, живото общуване и игра и задължително ежедневна физическа активност.
Автор: Марияна Павлова, клиничен психолог